Днес любим курорт на всички, а преди бе недостъпен за обикновения българин
66 години от основаването на Слънчев бряг
" През актуалната 2024 година се навършват 66 година от основаването на курорта Слънчев бряг с помощта на арх.Никола Николов.
Моите мемоари са на малко повече от 65-годишни. За първи път на Слънчев бряг ме заведоха моите родители. Почивахме в Бургас на квартира. Един ден се качихме на рейса и пристигнахме на Слънчев бряг. Пътят до такава степен беше доста изящен. Минаваше се около лозя, ниви, градини с праскови. На доста места около пътя имаше направени бетонови перголи, които бяха обвити с ухаещи червени рози.
Автобусът спираше в центъра. По-късно на спирката сложиха железни ограждения, с цел да се вкара ред, тъй като напорът от хора стана голям.
Вече бяха издигнати едни от най-хубавите хотели. Имаше големи дървета, които бяха пренесени от Странджа планина и засадени тук. Имаше доста зеленина, свежа трева, беше цялостно с ухаещи цвета. Алеите бяха асфалтирани. По тях рядко можеше да се види движещ се автомобил.
Дори влакчето още го нямаше. А човек нямаше потребност от транспорт, тъй като курортът към момента не се беше разпрострял нашироко, както стана по-късно. Дори курортът изглеждаше необитаем и запустял, само че за сметка на това доста спокоен, спокоен.
Курортистите бяха най-вече от Германска демократична република, Чехословакия и по-малко от Полша. Имаше и посетители от Запада, малко от Германска федерална република, Франция и напълно малко англичани, които бяха настанени в най-хубавия и първокласен хотел " Глобус ". Французите и германците се усещаха доста добре в едноетажните хотели каквито бяха " Меркури ", само че англичаните постоянно предпочитаха големия и висок хотел " Глобус ", дело на арх.Никола Николов. Този хотел в действителност правеше усещане, тъй като в България сходен нямаше по тези времена. Спомням си по какъв начин го строяха.
Единствено, което можеха да създадат тук българите, беше, че можеха да отидат на плаж гратис и да усетят удоволствието от до момента с най-хубавия в България морски пясък. Тук пясъкът беше като златен прашец, доста тънък, мек. Много обичах, излизайки от морето, да се " пльосна " напряко на топлия пясък. Не ми трябваха никакви хавлии и постелки. Така усещах най добре природата. Тогава нямаше днешните екстри като шезлонги и други сходни. Чужденците лежаха на гумени дюшеци, а българите на хавлии.
По това време този курорт не беше комфортен за българи, тъй като в заведенията не се сервираше на българи. В заведенията се заплащаше единствено с едни хартийки, бонове, каквито " Балкантурист " даваше на чужденците.
Срещу спирката беше заведението " Палма ", на два етажа, в което само се сервираше на българи. Правеха доста апетитен боб.
На север от " Палма ", по пътя, който водеше към Варна, имаше поликлиника, а до нея беше постройката на милицията.
По-късно до спирката направиха квартирно бюро, откъдето можеше да си наемеш хотел. Цените бяха много високи за българите. Карта за отмора от " Балкантурист " струваше към 200 лв., против които даваха боновете за храна. Напитките са заплащаха настрана с левове. В ресторанта " Мелницата " или " Ханска шатра една порция печено половин пиле струваше към 5 лв. ", описа за ПОТВ арх.Олег Каразапрянов.
" През актуалната 2024 година се навършват 66 година от основаването на курорта Слънчев бряг с помощта на арх.Никола Николов.
Моите мемоари са на малко повече от 65-годишни. За първи път на Слънчев бряг ме заведоха моите родители. Почивахме в Бургас на квартира. Един ден се качихме на рейса и пристигнахме на Слънчев бряг. Пътят до такава степен беше доста изящен. Минаваше се около лозя, ниви, градини с праскови. На доста места около пътя имаше направени бетонови перголи, които бяха обвити с ухаещи червени рози.
Автобусът спираше в центъра. По-късно на спирката сложиха железни ограждения, с цел да се вкара ред, тъй като напорът от хора стана голям.
Вече бяха издигнати едни от най-хубавите хотели. Имаше големи дървета, които бяха пренесени от Странджа планина и засадени тук. Имаше доста зеленина, свежа трева, беше цялостно с ухаещи цвета. Алеите бяха асфалтирани. По тях рядко можеше да се види движещ се автомобил.
Дори влакчето още го нямаше. А човек нямаше потребност от транспорт, тъй като курортът към момента не се беше разпрострял нашироко, както стана по-късно. Дори курортът изглеждаше необитаем и запустял, само че за сметка на това доста спокоен, спокоен.
Курортистите бяха най-вече от Германска демократична република, Чехословакия и по-малко от Полша. Имаше и посетители от Запада, малко от Германска федерална република, Франция и напълно малко англичани, които бяха настанени в най-хубавия и първокласен хотел " Глобус ". Французите и германците се усещаха доста добре в едноетажните хотели каквито бяха " Меркури ", само че англичаните постоянно предпочитаха големия и висок хотел " Глобус ", дело на арх.Никола Николов. Този хотел в действителност правеше усещане, тъй като в България сходен нямаше по тези времена. Спомням си по какъв начин го строяха.
Единствено, което можеха да създадат тук българите, беше, че можеха да отидат на плаж гратис и да усетят удоволствието от до момента с най-хубавия в България морски пясък. Тук пясъкът беше като златен прашец, доста тънък, мек. Много обичах, излизайки от морето, да се " пльосна " напряко на топлия пясък. Не ми трябваха никакви хавлии и постелки. Така усещах най добре природата. Тогава нямаше днешните екстри като шезлонги и други сходни. Чужденците лежаха на гумени дюшеци, а българите на хавлии.
По това време този курорт не беше комфортен за българи, тъй като в заведенията не се сервираше на българи. В заведенията се заплащаше единствено с едни хартийки, бонове, каквито " Балкантурист " даваше на чужденците.
Срещу спирката беше заведението " Палма ", на два етажа, в което само се сервираше на българи. Правеха доста апетитен боб.
На север от " Палма ", по пътя, който водеше към Варна, имаше поликлиника, а до нея беше постройката на милицията.
По-късно до спирката направиха квартирно бюро, откъдето можеше да си наемеш хотел. Цените бяха много високи за българите. Карта за отмора от " Балкантурист " струваше към 200 лв., против които даваха боновете за храна. Напитките са заплащаха настрана с левове. В ресторанта " Мелницата " или " Ханска шатра една порция печено половин пиле струваше към 5 лв. ", описа за ПОТВ арх.Олег Каразапрянов.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ